Купила булка патица - средна - дор" два килограма, патицата - маджарка, отделно със дреболийте. Доста се булка канела, канела още бутала дорде патица купи, чудела се - се питала - дъл ще я някой накуса, ка що видяла промоция - мигом се булка решила! Лятото сбирала ябълки - дето ги мятало Ленчето, всичките ябълки - гнили, сал една ябълка здрава... Нея си булка пазела, в патицата да я затъкне - патица с ябълка, знаела, в далечно немско се тачела... нищо, че в нашия случай патицата била маджарка, нали булка я купила от немската местна бакалия. Чела била рецепти - (амен-амен два месеца) как да се сготви патица - кожата и да стане хрупкава, хрупкава още златиста, а пък месцето и сочно - пръстите да си оближеш! Мотала се в хладилника патицата към седмица, додето се булка канела, канела не наканвала, додето рецепта избирала, ей на срокът на годност полека зел да изтича... Че се постреснала булката, станала рано-зарана, вързала си престилката, патицата измила, ябълката прибавила, че я в тава разположила, заобградила с картофи, пък я завила със фолио, тавата във фурната турнала... Чучнала булка да чака. Едната патица вътре - другата патица вънка!

Много хубаво "народно":) творение!
Сега да има и мелодия, ама мелодия и с гъдулка, че да не скучаят патиците - във фурна, нито пред фурна:)))!
Чудесно, прекрасно, весело, забавно и много актуално за моми и булки с престилки, тави и ябълки:))))))!

Казват, че смехът е здраве. Е, аз сега се смях от сърце и с глас:)))))!

Много ми здраве донесе, здраве и настроение таз чудна венгерска патица, на която си "хванала" срока!

ПрАти малко от ябълката, сигур е златна:).

Сладко да хапнете и пръстите да си оближете!

Момче с гъдулка само липсва )

Веднъж само съм пекла патица, изчетох много рецепти. Накрая събрах две и стана "фюжън" - ябълки в патицата, отвън мед, соев сос и портокали. Пеках я много дълго. От ябълките вътре се получи жестоко пюре, много ми хареса.

:))))

Чета го вече трети път!!! Запаметявам рецептата :*))))
Сладурско стихо!

пп. Ако не се получи очакваното, котенцата ще хапнат, а ти ще се абонираш за "Провали в кухнята - да се посмеем заедно" във Фейса и ще си звезда! ^_^
___________________

И никога не се доверявай на лайф коуч :-)))))

''Ако попитате някой лайф коуч как да сготвите шкембе чорба:
- Всеки може да сготви шкембе. Трябва само да излезете от зоната си на комфорт, да включите котлона и да започнете.
- Какви продукти са ни необходими?
- За всяка шкембе чорба продуктите са различни и индивидуални. Просто изберете тези продукти, които най-добре Ви подхождат и започнете.
- Опишете ни стъпките при приготвянето на шкембето.
- Няма готови шаблони. Трябва да си кажете: „Да, аз ще успея да сготвя най-вкусното шкембе на света!“. И да започнете стъпка по стъпка да осъществявате целите си. Помнете, че и най-дългият път започва с първата крачка!
- И все пак с какво да започнем?
- Всяко начало започва с вземането на решение и поставянето на цели. Трябва ясно да си зададете целта: „Шкембе чорбата трябва да бъде сготвена!“. А уменията и навиците сами ще дойдат при Вас.
- Все пак не е съвсем ясно, какви действия трябва да предприемем, за да си направим шкембе чорба…
- Вижте, няма вълшебна пръчка за това. Просто се изправете пред печката и не се страхувайте да експериментирате. Вие сами трябва да намерите решението.
- Какво бихте пожелали на начинаещите готвачи?
- Да вярват в себе си. Това е най-важното.''

да, претендира за насмешливо, самоиронично такова - преди пет-шест години е писано, по действителен случай. Тези дни си припомнях участията в един хумористичен конкурс с тема "Очи за/към себе си" - имам десетки произведения, които съм пращала през годините на провеждането му, като съм се стараела винаги да са по темата. Тази булка също е участвала. Вчера си припомних. Радвам се, че те е разведрила!

Единствения случай, когато съм пекла патица е описан в горепубликуваното. Май само ябълката съм измислила, напълнох патицата, както си знам - ориз с дреболии. Мисля, че стана много добре, но така и не влезе в редовно семейно меню. Виж, такъв екзотичен вариант с портокали ме блазни, но не знам ще се пресмели ли наоколо някой, освен мен, да я опита! :)
) Гъдулката, която чувате с Катя, ме притеснява леко, все пак става дума за патица, а този инструмент ми води мечка, в най-дребниия случай - маймуна!;) )

щом се каниш да повториш литературна рецепта! Пък и от стихотворение с хумористична претенция - смятай, че ябълката е търкулната метафора - признавам си без бой! :)))

Моя милост от студенство пресътворява разни рецепти, които среща из книги - няма да забравя първия път, когато варих картофи в мляко ( по "Бел ами") на котлонче в коридорра на стаята в общала - пълен провал е това! Изкипяха, замириса, загоря...Абе! Нямах куоч просто!

Обичам да експериментирам :-))) Особено по Исабел Алиенде ^_^ Търкул :*))))

О, да, непременно гъдулка - и един вокален изпълнител като Павел Сираков да увековечи този изключителен фолклорен епос:)
Много ми хареса, Доре - истинска забава!
Поздрави!

на това творение:)

Поздрави, Вени!

ТИМУР И ВЕЛИКАНИТЕ

Като бях в трети клас, прочетох "Тимур и неговата команда" и сърцето ми падна дан на тоз героичен младеж. От тогава си падам по високи, тъмнокоси малчугани, по възможност склонни към героични и благородни постъпки. А любовта ми към Тимур трая дълго, сал един Оцеола след две-три години успя да го измести от сърцето ми... Но в първите месеци от връзката ни, когато любовта ми бе огромна и прочие, бях като обсебена. Исках да съм благородна и смела като него, да съм достойна и всеотдайна, като него, исках да променям света, като него, ТРЯБВАШЕ да съм дори по-добра! И набързо сформирах собствена команда, състояща се от една моя съученичка и сестра ми, по онова време още лапе в предучилищна.
Обаче се оказа, че няма много добри дела за вършене. Долно Езерово, където имахме огромна къща и където съм изкарала трети клас, сега е квартал на Най-добрия, но по онова време беше още село, първата ЖП гара извън Бургас. И като казвам село, имам предвид точно това - къщи с дворове, лехи със зеленчуци из тях, кучета зад оградите, деца с колелета по улиците и съседи по пейките на тротоара.
Прочела съм книгата по есенно време, защото помня, че обикаляхме из селото да търсим поводи за смели и добри дела, а беше ебати студа - влажно, мъгливо, миришеше на зима, пушек и дърва и имаше кал и слана в изобилие. Съученичката ми си би камшика, а сестра ми се носеше набузена след мен и мърмореше, че и е студено и иска да се прибира, но мен в гърдите ми горяха любов и благороден плам, не се отказвах да търся Нуждаещ се от Помощтта на Тимуровската ни команда. Пък то даже няма кой да питаш, сички се скрили на топло край печките, даже дворните кучета не се чуваха, явно наврени дълбоко в колибките си.
И накрая - чудо! Една бабка се сурне едва-едва из дворчето си.

- Здравей, бабичко! - викам възторжено - Ние сме Тимуровци! Искаш ли нещо да ти помогнем! - бабата мижа насреща ми, вика - що?
- Ми, щото сме пионери! Тимуровци! - обяснявам гордо аз, а сестра ми подсмърча отзад и си бърше сопола в ръкава.
Имаше известно изясняване на концепцията, основно уточнявахме, че за без пари ще и свършим работа, след което бабата се нави и ни накара да събираме зелките от двора. Огромни, кални зелки. Големи колкото проклета планета от слънчевата система. Сгушени в сочни, кални гнезда, до които се стига по жлякащи, кални лехи. Точно работа като за смел тимуровец, затуй с радост се захванах. Сестра ми след два тегела из лехите се разрева, щото калта беше се налепила по ботушите и на огромни буци и на практика не можеше да върви, щот тая кал тежи без майтап поне пет кила. И седна на една зелка, по-голяма от нея, да си доразмазва сопола в ръкава докато аз събирам зелки.
Събрах ги, проклетите. Някои ги търкалях, толкоз бяха грамадански. Но като си тръгвахме, бабата ми подари най-якия, най-великия, уникално-невероятен-суперски подарък. ОГРОМЕН КОКАЛ ОТ ВЕЛИКАН.
Казвам ви, истинска тазобедрена кост, но огромна. Бабката ми каза, че била от едно село в подножието на връх Градище, в Странджа, и тоя кокал го бил намерил нейния дядо, като заравнявал и орял парче земя, да сеел нещо. И ми каза, че едно време в Странджа имало истински великани, хора по три-четири метра високи, ама измрели всички. Някои си взимали жени от ниските хора, затуй в по-късни времена от време на време в странджанско се раждал по някой здрав, грамаден мъж - кръвта на великаните се обаждала.
Помня, че се прибрах с кокала и сестра ми, клети окаляни тимуровци, майка ми само дет не припадна като ни видя, запали дървения бойлер и ни вкара в банята с все дрехите, напари ни едно хубаво, за да размекне спечените буци кал и мръсотия, после ни разтри с ракия и с малкото заспахме кат къпани.
На другия ден баща ми изслуша откритието ми за великаните, каза ако искам да съм тимуровка другия път да викна и него, щот и той искал да помага и освен това ми каза, че е вярно - наистина е имало гиганти в Странджа! Само дето кокалът, който бях курдисала на перваза на прозореца, за украса, бил от обикновена крава.
Въобще не му повярвах, ако искате да знаете. Трябваше да преместя кокала от прозореца, но години наред седя в салмата, на един рафт, после някъде се затри, кой знае накъде. Но и до ден днешен съм убедена, че е бил истински великански кокал!
И съм питала по малкотърновско за гигантите, всички знаят за тях. Даже казват, че при разкопки са им намирали скелетите, ама правителството нарочно държало разкритията в тайна, щот се смятало, че са извънземни.
Представяте ли си!