Бих искал да споделя с всички Вас норми, задължения, поведение, изисквания свързани с туризма в Мароко и хората там, които могат да бъдат полезни и в помощ по време на пребиваване Ви в тази колоритна дъжрава. Преди да дам тази информация реших да споделя някои факти за тази страна, за да не остане читателя с грешно впечатление от нея.

Мароко е контраст на екзотична страна, завладяващ конгломерат от различен климат, природа, култура, занаятчийство, архитектура, традиции, гастрономия и непознатата за повечето ислямска религия, фундаменти пораждащи масов интерес, което с днешна дата е факт, имайки в предвид статистиките на нарастващия процент в сектора на туризма.

Съвкупността от ритуали и навици понякога създава недоразумения и неразбирателство от наша страна, тъй като живеем в различен свят и сме различни (или поне така си мислим). Фактор, който поражда в нас скептична визуална образност на базата на която „осъждаме“ грешно местното население и начина им на живот.

Можем да кажем, че тази страна е силно просперираща в сектора на селското стопанство, животновъдство, занаятчийството, добивна и текстилната промишленост. В индустиралните зони на Мароко работят фабрики за сглобяване на части за Дачия и Рено. Създават се проекти за увеличаване на производство на енергия с цел намаляване на зависимоста от вноса й, който до скоро беше от 96%. Силно развити са добива на фосфат, сребро, олово, гипс, полускъпоценни камъни. Със съдействието на краля Мохамед VI се развива инфраструктурата със скоростна светлина. Магистралите в Мароко са в перфектно състояние. Създават се проекти за милиарди долари, като новия например мега индустриален „Град на Мохамед VI Танжер Теч“, който ще увеличи значително заетоста в зоната , както и чуждите инвестиции. Започнаха да се строят пътища, които свързват отдалечените берберски села с големите градове. Набляга се на образованието и здравеопазването. Чрез Референдум се промени Конституцията на Мароко, обявявайки еднакви с мъжете правата на жените. Създадоха се комисии, които да могат да контролират независимоста на Съдебната система и нейните решения, отстранявайки всякакво възможно влияние на изпълнителната власт върху тази, гарантирайки по този начин Демокрация и човешки права. Накратко казано, Мароко върви по пътя на интеграцията с Европа, което ще позволи скок в Икономиката на държавата, чрез взаимна търговска дейност.

За съжаление обаче все още има неща, на които трябва да се обърне внимание, тъй като този път по който върви страната е дълъг и бавен. Възможноста да попаднем в неудобни или непознати за нас ситуации е и повода за да напиша този пост с цел да помогна на хората, които искат да видят тази красива страна, но не могат да намерят нужната информация за нея.

На първо място бих искал да кажа, че Мароко до момента и сигурна държава. По всички градове и централни улици винаги има полицаи и военни, които пазят реда и разбира се туристите.

Какво е нужно да знаем, когато решим да пътуваме за Мароко?

1.       За български граждани не е нужна виза.

2.       При влизането в страната ако пребиваването Ви е по-малко от 24 часа, може да се представи само лична карта. Ако е над 24 часа сте задължени да носите паспорт.

3.       Още в самолета Ви раздават бланки, които трябва да попълните на латиница. Имена, дата на раждане, номер на паспорт, дата на издаване, местожителство, адрес, националност, професия, име на хотела и града в който ще отседнете първия ден. Тази бланка се предава на митницата в Мароко, където се извършва паспортния контрол от мароканската полиция, които я преглеждат и задържат за себе си след което Ви бият печат в ПАСПОРТА за влизане в страната. Отделно Ви удрят друг печат с номер, който се състои от няколки цифри, завършващ с две букви на латиница. Този номер Ви е нужен при регистрацията в хотела.

4.       Местната валута е Дирхам/Д. Обикновенно  1€ = 10.80 Д/ 11 Д. Много често хората сменят валута директно на летището след като кацне самолета. По незнайни причини там на много от ченчовете сменят на 10.30 или 10.40 Дирхама, възползвайки се от това, че туриста все още е дезориентиран. На рецепцията по хотелите обикновенно сменят валута, но в повечето случаи по-малко от реалния курс. Търсете улични ченчове или банки с мониторни тъбла и курс на валутата, за да сте сигурни, че сте на правилното място.

5.       Такси – винаги се пазарете преди да се качите в тях, където и да сте. За малки разстояния тарифата е около 20 или 30 Дирхама (близо 2 -3 €). На летищата искат от 5 до 10€, за да Ви закарат до хотела Ви. Ако седнете в такси без да сте се пазарили предварително, почти сигурно е че когато пристигнете до желаната дестинация, шофьора ще Ви поиска много повече. Ако имате само евро или долари питайте предварително дали ще ги приемат. Не винаги мароканците приемат валута в монети, защото после не всички банки искат да им ги сменят.

6.       Не пийте вода от чешмата. Не понася добре на повечето европейци и предизвиква болки в стомаха и разстройство. Купувайте си минерална вода. В магазините литър и половина Ви струва около 6-8 Дирхама (няма и 1€). В хотелите обикновенно е 2€. По бензиностанциите около 1€. Много добра вода е СИДИ АЛИ.

7.       Алкохола не се продава по всички места. Има специализирани магазини и е скъп. Не всички хотели и ресторанти предлагат алкохол. Минавайки митница имате право да внесете 1 литър. Местната бира се казва ФЛАТ и в магазини струва около 20 Д. Ако поръчвате бира в ресторанти, задължително искайте да я отварят пред Вас.

8.       Винаги когато сте на самостоятелна екскурзия и нямате екскурзовод, който може да Ви посъветва, яжте на места по площадите, където се хранят много местни, защото те най-добре знаят, къде е добра храната.

9.       Типичната традиционална кухня е тажин с кускус – вегетариански или с месо, тажин кефта, тажин с агнешко или телешко със сини сливи и ядки, пиле с лимон, супа харира, брошета (шишчета). Тажина представлява глинен съд с конусовиден капак в който се готвят ястията.

10.   По пазарите цените са свободни. Това означава, че всеки си слага каквото си поиска като стойност на стоката, която продава. Има и места, където с написани цени, но са рядкост. Търговеца веднага разбира, че сте туристи и Ви слага висока цена. Те са много мили и добри, но не забравяйте, че имат една основна цел – да Ви продадат стоката си възможно най-скъпо. Вие трябва да имате една идея, колко бихте дали за продукта и да се пазарите за него ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. По тези пазари можете да пазарувате с валута, но внимавайте, когато Ви смятат курса, защото е възможно да Ви сложат нисък и по този начин да Ви вземат някой друг долар от горе. По моловете, бензиностанции цените са фиксирани и там се пазарува в дирхами.

11.   За предпочитане е да носите евро или дирхам в себе си.

12.   По улиците има много амбулантни търговци. Повечето от тях продават китайски стоки, фалшиви протмонета и накити. Ако попитате някой от тях колко струва стоката му, няма да Ви остави на мира докато не Ви я продаде.

13.   На много места можете да видите евтино арганово масло. Не се лъжете, защото в повечето от случаите е разредено или фалшиво. Аргана, когато се намаже на кожата трябва веднага да попие. Аргана не е евтин. Търсете фармации със сертификади.

14.   Ако си купувате кожени продукти. Знаете, че Мароко е известен с производството на мароканска кожа от коза, камила, телешка и т.н. Характерното за първите две е че е лека и мека (телешката тежи), не пропуска вода, направена е от натурални естествени цветове и не мирише, защото преминава през определени етапи на производство. На много места кожата мирише, а това означава, че не е качествена и че не е направена според процедурата. Миризмата идва от гълъбовите изпражнения, които се използват за да омекне кожата. Ще Ви увещават, че ще изчезне, но това не е така. Мирише ли не купувайте.

15.   Не носете нищо ценно в задните си джобове или не оставяйте чантите си отворени. За съжаление винаги и не само в Мароко, където има тълпа с хора, има и джепчии. Казабланка е един от градовете с най-много кражби. Носете винаги със себе си малко пари за плащания, т.е. не отваряйте пълно с валута протмоне по кафета, пазари и т.н.

16.   Когато седнете да пиете кафе на публично и оживено място. Кафето го носят с вода. Може да е в чаша (от чешмата) или малка минерална бутилка (която в повечето случаи е включена в цената). Не оставяйте лични предмети по масата. Ако си сложете цигари на нея за 10 мин. ще минат 20 човека, за да Ви поискат една.

17.   Ако жените искат да си татуират кана по ръцете, пазарете се предварително. Тарифата е между 20 и 30 Дирхама. Може да стигне и до 50 Д. Кафявата кана е натурална, а черната, която издържа повече време съдържа химични съставки, които понякога дразнят кожата и предизвикват сърбежи.

18.   Строго е забранено да се снимат полицаи и военни.

19.   В Мароко е строго забранено да се говори против исляма, краля и начина на управление.

20.   Ако се запознаете с мюсюлманка и сте мъж (в случай, че тя не Ви подаде ръка) я поздравете като сложите своята върху сърцето си, не я гледайте продължително в очите, не я докосвайте. Това важи предимно за малките консервативни градчета и села.

21.   Ментовия чай е традиционалната им напитка.

22.   Шофирането в Мароко е хаотично и опасно в повечето случаи. Не се спира по пешеходните пътеки. Внимавайте много ако пътувате с кола или пресичате по улиците.

23.   В много от хотелите има местни туроператори, които предлагат екскурзии. Лиценза там е евтин и всеки може да отвори такива. Не винаги е гаранция, че като наемете някоя услуга от там, ще имате добър и конфортен превоз, представителен и знаещ гид. В много от случаите самите шофьори са екскурзоводи. Проблема при такива екскурзии е че в случай на недоволство не можете да направите оплакване към никой. Ако наистина искате да научите нещо и да сте сигурни с пътуването си потърсете голяма агенция с офис към която може да има обратна връзка.

Мишо Иванов

http://www.andalutravel.com/html/marruecosexotico.html