Постинг
08.08.2018 22:35 -
Бягство
Каква поезия щом няма вече влак,
със който да напуснеш пустотата...
море разрошено от грейналия мрак
и от случайно променилия се вятър.
...И сън след сън отместваш камък ти
в реалността със глухи коридори -
дано да стигнеш онзи скрит тунел
във изхода, на който си затворен!
Дано да има изход...Спомних си един интересен епизод от моя живот.Харесваше ме един познат ама много нисичък и смотаничък и не го одобрих.Веднъж ме срещна и ми каза,че ми бил последният влак...Бог да го прости - почина човечецът...изчезна последния ми влак...ама пак пиша стихове,дори и без последен влак - просто навик!Не ме дочака ,когато съвсем ще одъртея,погрознея и ще се скапя..за това гледам по млади,че да имам някой последен влак да ми сложи роза на гроба...ако не за друго,то поне от уважение...за стиховете!
цитирайkaramelita написа:
Дано да има изход...Спомних си един интересен епизод от моя живот.Харесваше ме един познат ама много нисичък и смотаничък и не го одобрих.Веднъж ме срещна и ми каза,че ми бил последният влак...Бог да го прости - почина човечецът...изчезна последния ми влак...ама пак пиша стихове,дори и без последен влак - просто навик!Не ме дочака ,когато съвсем ще одъртея,погрознея и ще се скапя..за това гледам по млади,че да имам някой последен влак да ми сложи роза на гроба...ако не за друго,то поне от уважение...за стиховете!
Мисля, че ще се намерят такива мъже, които ще те изпратят с роза, но точно в момента това би било твърде преждевременно. Продължавай да пишеш. Мой познат написа най-хубавите си стихове на 75, а до тази възраст беше гола вода в поезията.
missana написа:
[quote=karamelita]Дано да има изход...Спомних си един интересен епизод от моя живот.Харесваше ме един познат ама много нисичък и смотаничък и не го одобрих.Веднъж ме срещна и ми каза,че ми бил последният влак...Бог да го прости - почина човечецът...изчезна последния ми влак...ама пак пиша стихове,дори и без последен влак - просто навик!Не ме дочака ,когато съвсем ще одъртея,погрознея и ще се скапя..за това гледам по млади,че да имам някой последен влак да ми сложи роза на гроба...ако не за друго,то поне от уважение...за стиховете!
Мисля, че ще се намерят такива мъже, които ще те изпратят с роза, но точно в момента това би било твърде преждевременно. Продължавай да пишеш. Мой познат написа най-хубавите си стихове на 75, а до тази възраст беше гола вода в поезията.
[/q
dano da moga...
Ами не искам да ти противореча Младен, но май поезията баш е последния влак…
Винаги има едни уж последни влакове, отговорили със свирката си на поетичните пустинни бягства…
И аз много си ги обичам, да знаеш… и все бързам да ги хвана, че немам време за губене… :-)))
А и се сетих че някой бе казал нещо от сорта…
„Поетите са истинските законодатели на битието ни !“
Защото взаимно се размислят и вдъхновяват, (даже и душманите, дето ни тормозят :-)))
Ето и аз се качих на влака и се вдъхнових освен „дано“, преди края на тунела да кажа и „Ще“ :-)
Поезията е самотен възглас,
като свирката на уж последен влак.
От пътешествие е само откъс,
тази пуста гара, но с крайпътен знак.
В море разрошено, но не случайно,
вдъхновени сме под светлолунен мрак.
И в ново утро грейнало омайно,
Вятър свири в свирката на следващ влак.
Но ще чакаме пак онзи скрит тунел,
да ни целуне някой в коридора.
На къде тогава влака е поел?
Няма последна гара всред Простора!
Желая ти много щастливи поетични влакове, но ако не с климатик поне с прозорци, които не се самозатварят :-)))
цитирайВинаги има едни уж последни влакове, отговорили със свирката си на поетичните пустинни бягства…
И аз много си ги обичам, да знаеш… и все бързам да ги хвана, че немам време за губене… :-)))
А и се сетих че някой бе казал нещо от сорта…
„Поетите са истинските законодатели на битието ни !“
Защото взаимно се размислят и вдъхновяват, (даже и душманите, дето ни тормозят :-)))
Ето и аз се качих на влака и се вдъхнових освен „дано“, преди края на тунела да кажа и „Ще“ :-)
Поезията е самотен възглас,
като свирката на уж последен влак.
От пътешествие е само откъс,
тази пуста гара, но с крайпътен знак.
В море разрошено, но не случайно,
вдъхновени сме под светлолунен мрак.
И в ново утро грейнало омайно,
Вятър свири в свирката на следващ влак.
Но ще чакаме пак онзи скрит тунел,
да ни целуне някой в коридора.
На къде тогава влака е поел?
Няма последна гара всред Простора!
Желая ти много щастливи поетични влакове, но ако не с климатик поне с прозорци, които не се самозатварят :-)))
Толкова красота и мъдрост носят твоите Музи. Толкова неповторимо прекрояват мисълта и чувствата ти.
цитирайlexparsy написа:
Ами не искам да ти противореча Младен, но май поезията баш е последния влак…
Винаги има едни уж последни влакове, отговорили със свирката си на поетичните пустинни бягства…
И аз много си ги обичам, да знаеш… и все бързам да ги хвана, че немам време за губене… :-)))
А и се сетих че някой бе казал нещо от сорта…
„Поетите са истинските законодатели на битието ни !“
Защото взаимно се размислят и вдъхновяват, (даже и душманите, дето ни тормозят :-)))
Ето и аз се качих на влака и се вдъхнових освен „дано“, преди края на тунела да кажа и „Ще“ :-)
Поезията е самотен възглас,
като свирката на уж последен влак.
От пътешествие е само откъс,
тази пуста гара, но с крайпътен знак.
В море разрошено, но не случайно,
вдъхновени сме под светлолунен мрак.
И в ново утро грейнало омайно,
Вятър свири в свирката на следващ влак.
Но ще чакаме пак онзи скрит тунел,
да ни целуне някой в коридора.
На къде тогава влака е поел?
Няма последна гара всред Простора!
Желая ти много щастливи поетични влакове, но ако не с климатик поне с прозорци, които не се самозатварят :-)))
Винаги има едни уж последни влакове, отговорили със свирката си на поетичните пустинни бягства…
И аз много си ги обичам, да знаеш… и все бързам да ги хвана, че немам време за губене… :-)))
А и се сетих че някой бе казал нещо от сорта…
„Поетите са истинските законодатели на битието ни !“
Защото взаимно се размислят и вдъхновяват, (даже и душманите, дето ни тормозят :-)))
Ето и аз се качих на влака и се вдъхнових освен „дано“, преди края на тунела да кажа и „Ще“ :-)
Поезията е самотен възглас,
като свирката на уж последен влак.
От пътешествие е само откъс,
тази пуста гара, но с крайпътен знак.
В море разрошено, но не случайно,
вдъхновени сме под светлолунен мрак.
И в ново утро грейнало омайно,
Вятър свири в свирката на следващ влак.
Но ще чакаме пак онзи скрит тунел,
да ни целуне някой в коридора.
На къде тогава влака е поел?
Няма последна гара всред Простора!
Желая ти много щастливи поетични влакове, но ако не с климатик поне с прозорци, които не се самозатварят :-)))
Особено много ми легна на сърцето стихотворната му част. Тя ми припомни и една мисъл на мой стар приятел: "Ала не бойте се, друг влак иде пак."
Пожелавам ти несекваща поетична форма!
rosiela написа:
Не бързай. Рано е за тунела. Толкова красота и мъдрост носят твоите Музи. Толкова неповторимо прекрояват мисълта и чувствата ти.
Бъди все така на гребена на вълната на вдъхновението!
Влакове колкото искате...!!!
http://razpisanie.bdz/site/search.jsp
цитирайhttp://razpisanie.bdz/site/search.jsp
vedrina написа:
Влакове колкото искате...!!!
http://razpisanie/site/search.jsp
http://razpisanie/site/search.jsp
Поздравление, Марина!