Очаквам те като месия,

Във светъл сноп

Ти облаците да разбиеш

Със блясъка на твойта сила                     .

Очаквам те в покой,

И в гъстата наслада

На буря

Развилняла.

Със леки стъпки да се появиш,

Във нищетата на моята душа,

Думите ти да проникнат

До всяко кътче, с красота.

Да бръкнеш в някое потайно джобче,

И да извадиш скрития кибрит,

Да драснеш клечка със грижливо пръстче

Светът да ми отвориш в твоя алгоритъм.

Да бъде просто, топло и

Да мирише плътно на любов, разпалена дълбоко

Във нежните недра на

На твойта добрина.

Да те очаквам, докато мислите подреждам хаотично

Във блокчета от детската мечта.

Не се бави, аз моля се без бог, на голото небе.

Тръгни, ела, бъди, ти моята месия.