Постинг
27.05.2017 09:40 -
Отражение на слънце във вода
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 4331 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2017 13:13
Прочетен: 4331 Коментари: 6 Гласове:
24
Последна промяна: 27.05.2017 13:13
ОТРАЖЕНИЕ НА СЛЪНЦЕ ВЪВ ВОДА
Струваще ни се, че ще живеем винаги
и разрешихме на циганките да ни врачуват на ръка.
Приехме несериозно техния неразбираем шепот,
но от предсказанията им твърде много се сбъднаха.
Кой изгоря сражавайки се в непризнатата война?
Кой издигна своя каменен храм, но път към храма няма?
Кой улови светлината на дъгата над стъклените кораби?
Кой достигна своите върхове, но се загуби в облаците?
Смъртта не съществува два пъти,
а от една няма да избягаш.
Колко бури ние откъснахме от небесата?
Колко сълзи ние задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
това бяха отражения на слънце във вода.
Ние сме единствено свещи на вятъра и на угощението,
ален восък, наслаждаващ се и продължаващ да живее.
Никой не казва колко дни ще ни подари.
Страхът на сутринта да не се събудиш
става всеки път все по-силен.
Смъртта на съществувда два пъти,
а от една няма да избягаш.
Колко бури ние откъснахме от небесата?
Колко сълзи ние задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
това бяха отражения на слънце във вода.
Аз не искам да живея вечно на земята,
но и да умирам така не ми се иска.
Колко бури ние откъснахме от небесата?
Колко сълзи задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
Това бяха отражения на слънце във вода
Но миражът изчезна -
Това просто е отражение на смънце във вода.
АРИЯ Андрей Кустарьов
Превод: valiata
Струваще ни се, че ще живеем винаги
и разрешихме на циганките да ни врачуват на ръка.
Приехме несериозно техния неразбираем шепот,
но от предсказанията им твърде много се сбъднаха.
Кой изгоря сражавайки се в непризнатата война?
Кой издигна своя каменен храм, но път към храма няма?
Кой улови светлината на дъгата над стъклените кораби?
Кой достигна своите върхове, но се загуби в облаците?
Смъртта не съществува два пъти,
а от една няма да избягаш.
Колко бури ние откъснахме от небесата?
Колко сълзи ние задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
това бяха отражения на слънце във вода.
Ние сме единствено свещи на вятъра и на угощението,
ален восък, наслаждаващ се и продължаващ да живее.
Никой не казва колко дни ще ни подари.
Страхът на сутринта да не се събудиш
става всеки път все по-силен.
Смъртта на съществувда два пъти,
а от една няма да избягаш.
Колко бури ние откъснахме от небесата?
Колко сълзи ние задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
това бяха отражения на слънце във вода.
Аз не искам да живея вечно на земята,
но и да умирам така не ми се иска.
Колко бури ние откъснахме от небесата?
Колко сълзи задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
Това бяха отражения на слънце във вода
Но миражът изчезна -
Това просто е отражение на смънце във вода.
АРИЯ Андрей Кустарьов
Превод: valiata
Флорин Курта; Създаването на славяните
Риша планина, каньонът на Шегава
Размисли за националния празник на Бълга...
Риша планина, каньонът на Шегава
Размисли за националния празник на Бълга...
Хубав превод на една невероятна песен! Обичам „Ария”! Гледала съм ги на живо преди няколко години в Каварна – беше много силно изживяване! Мисля, че са на световно ниво – при това съществуват повече от 30 години! Четох, че в момента са отново на турне, но този път с класически оркестър – било грандиозно шоу!
Много ми хареса този превод – толкова близко до текста, а в същото време някакъв твой прочит – и в използваните по-различни смисли на думите, и в подредбата на стиховете. И си прав - първо са "бурите", после "звездите" - чух го в официалното видео:)))
Текстът е на Маргарита Пушкина – автор на текстовете на много руски рок групи. Неин е и проектът „Маргента”, в който участва и Андрей Кустарьов, нещо, което предполагам, го е свързало с „Ария”.
Благодаря ти, скъпи Вал, за възможността да чуя отново тази песен /макар и не точно кавъра на Кустарьов/, както и да прочета на български!
Поздрави! Хубави почивни дни!
цитирайМного ми хареса този превод – толкова близко до текста, а в същото време някакъв твой прочит – и в използваните по-различни смисли на думите, и в подредбата на стиховете. И си прав - първо са "бурите", после "звездите" - чух го в официалното видео:)))
Текстът е на Маргарита Пушкина – автор на текстовете на много руски рок групи. Неин е и проектът „Маргента”, в който участва и Андрей Кустарьов, нещо, което предполагам, го е свързало с „Ария”.
Благодаря ти, скъпи Вал, за възможността да чуя отново тази песен /макар и не точно кавъра на Кустарьов/, както и да прочета на български!
Поздрави! Хубави почивни дни!
Аз също обичам АРИЯ и понякога се осмелявам да се докосна до тяхното творчество като се опитам да преведа неща, които ми харесват. А те са твърде много. Групата е вече на 32 години, съществува от началото на Перестройката в Русия. Смея да заявя, че по-старите им неща повече ми допадат. Текстовете, както забеляза, си ги превеждам по свой си начин и не винаги са най-хубавото, но аз си ги харесвам. На първо място продължавам да държа ТАМ ВИСОКО. Следва АЗ СЪМ ТУК и след това другите. Да се готви ИКАР :) Радвам се, че тези неща ти харесват. Благодаря за поздравите и насърчаването.
С още по-голямо уважение от Вальо!
цитирайС още по-голямо уважение от Вальо!
Колко бури ние откъснахме от небесата?
Колко сълзи ние задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
това бяха отражения на слънце във вода.
Аз не искам да живея вечно на земята,
но и да умирам така не ми се иска.
цитирайКолко сълзи ние задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
това бяха отражения на слънце във вода.
Аз не искам да живея вечно на земята,
но и да умирам така не ми се иска.
zaw12929 написа:
Колко бури ние откъснахме от небесата?
Колко сълзи ние задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
това бяха отражения на слънце във вода.
Аз не искам да живея вечно на земята,
но и да умирам така не ми се иска.
Колко сълзи ние задържахме при себе си?
Колко звезди запалихме в тъмнината?
Но миражът изчезна -
това бяха отражения на слънце във вода.
Аз не искам да живея вечно на земята,
но и да умирам така не ми се иска.
Радвам се, че прочете, хареса ти и коментира.
Поздрави от Вал!
нещо любимо - https://www.youtube/watch?v=PWuuKqIiMO4
Поздрави, Вал !
цитирайПоздрави, Вал !
stela50 написа:
нещо любимо - https://www/watch?v=PWuuKqIiMO4
Поздрави, Вал !
Поздрави, Вал !
Благодаря за подаръка. Той също е нещо любимо.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол