Със ехото на изминалото лято
понасям се, частичка над нощта
попивам капките дъждовни с устни,
а после пак ги връщам над света.

В сълзите си съм скрила обичта си
и мъката по-свършващото лято
със цвят на окосена, прясна синева
и с мирис на море, море от злато.

С криле на есен, плисък на трева
пронизва ме с гласа си ласкаво септември
и гали ме със студените лъчи
примамва ме с потайните си краски.

Но аз съм вярна, влюбена в морето
и тръпнеща от мъка по изминалото лято
не искам и последната частичка да изпусна
ще отлетя с знойното му топло ято.

със знойното му светло ято...
Поздрави на морето!...

много... и поздрав
за теб..

Прекрасно стихотворение ! Чудесен постинг !