Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2013 06:44 - Откровения!
Автор: ourlove Категория: Лични дневници   
Прочетен: 164 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.12.2013 06:26


03:47 - Опит за любов в Джерба Автор: blondinkas4uk09 Категория: Лични дневници   

Изгревът на Джерба
се пробужда бавно...
Все още е нисък...
Към ходилата боси
вълната го носи
със средиземноморски плисък.
Под белия шал
косите ми са скрити
и зад очилата е притихнала лъжата.
До погледа си
не ще те допусна,
така че... поиграй си с моите устни.
Прекарай пръст по тях,
ще го целуна влажно,
без страх,
че възбудената ми кръв
на сърцето  с един тласък
ще зарови телата ни в пясък.
Знам,
ще ме прегърнеш с обещание, Маджид,
но прошептяното  „Остани” ще се разбие в моя щит
и ще чуеш  моят самонадеян глас
да казва:
„Съжалявам, забавлявах се с нас,
само за една нощ  бях,
смяташ ли, че е грях
утре друг да изпивам с почуда
и да го целувам лудо.”
Не разбираш?
Гледаш ме дълбоко,
но не можеш да ме върнеш от моята посока.
Ще си тръгна, с безсмислие просмукана
преди  кожата ми още
от слънцето да е напукана,
преди да са ожаднели моите устни.
Към теб няма да се спусна.
И ти няма да чуеш този крясък,
няма да узнаеш истината
зад думите ми, уж смислените,
Че:
в обещания любовта ми дълго се е лъгала,
и ето я сега, натикана  в  ъгъла,
излекувана,
в ремисия спонтанна
отдавна не ме е оставяла бездиханна.
отдавна с поглед не я мярвам...
А копнея, Маджид... 

 

да ми помогнеш да ти повярвам.

 
Тагове: любов, джерба, Спонтанна, ремисия, маджид, бездиханна,

  Коментари 1. lovertosimplicity - Ще ти помогна!
04:32 ОБЕЩАВАМ, ЗВЕЗДИЧКЕ МОЯ!

Ще ти помогна да Повярваш!
Просто ми трябва Време!
Нищо друго!


Пореден ден в Джерба
угасва тих...
Изпратих го стоящ самотен на брега...
Отправил взор,
последван от неистов Стон по тебе плах.
Болят очите търсещи във залеза Жена...
Жената-Ти!, която мимолетно беше моя.
Отдавала се страстно
и излъгана от мен...
Жената-ТИ!, завинаги отнела ми покоя
когато тръгна си, отнасяйки Душата ми със нея в плен.
Държа в ръцете си аз белият ти шал,
оставила го някак си нарочно там,
на кея...
Прокарвам ръка през него просто онемял
сякаш милвам ти косите и пак в очите ти се рея.
На ум го казвах "Остани"...
Незнайно как тогава ти дочу го...
Боях се, че кръвта във мене също тъй кипи,
правейки се на силен глупаво на глас ти шепнех друго...
Страхувайки се Любовта ти просто да не ме рани,
сега и двамата си носим, Мила, кръста...
На страха да се погледнем не с очите, а с Души
Виновни ли сме, че просто хора сме
и мисълта ни не е тъй услужлива и така чевръста,
че да отговори адекватно на туй що копнее да гори?!
На Любовта, която не примирява се да чака и пълзи,
а иска просто да се Изживява...
Която иска просто да лети,
а не да тежи на другия и да го ранява...

Сега те няма и дори не зная накъде
да отправям взор с Надежда и Копнеж,
че гледам в правилната аз посока към небе
което отразява Твоите очи
и се опитва твоето "Къде си?!" да ми предаде.

Сега разбирам колко е наивно
да си въобразявам, че без теб съм просто жив...
И липсата ти действа регресивно
"Върни се!" само Вятърът подема Стонът мой...
Самотен!
Див!

Изтърколи се някак Времето
и ето побелелите ни с теб коси...
Обяздили са Чувствата ни на Тъгата в стремето,
но още те Обичам почти със силата, която ме обичаш Ти!

ПРОСТИ МИ!
.........................Моля те, Неземна!
.............................................................ПРОСТО ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ПРОСТИ!




Поздрави за страхотното стихо!

2. lovertosimplicity - 16 въпроса по Теоремата Любов!
06:15 За Теб!
ДАНО ТЕ ДОКОСНЕ

Обичал ли си някога Жена,
която не е твоя, пък макар да не чужда?!
Живял ли си без нея в самота,
с мисълта, че не до теб се тя събужда?!

Живял ли си със мисъл за това,
че искаш с поглед да я пиеш?!
Събуждал ли си се във утрото с тъга,
че не можеш голотата й със тяло да покриеш?!

Мечтал ли си за устните й във нощта,
пресъхналите твои устни да направят влажни?!
Събуждал ли си се сред страшна пустота,
задъхан, а Сърцето и Душата кухи, празни?!

Посрещал ли си изгрев с мисълта,
че слънцето изгрява, но не топли?!
Че ще я търсиш безнадеждно през деня,
сподавяйки разкъсващите всичко живо в тебе вопли?!

Отминалият ден изпращал ли си ти,
през който чакал си я, но напразно?!
И знаеш ли ти после как боли,
да се опитваш да приспиш Душата куха и Сърцето празно?!

Живял ли си със страшната вина,
че не можеш с Нея да започнеш отначало?!
Търсил ли си, но напразно сутринта,
любимите очи до своите във общо огледало?!

Чакал ли си някога Жена,
не и чужда, но пък само зрънце твоя?!
Примирявал ли си се ти някога с това,
че не ще се върне никога при теб покоя?!

Писал ли си някога по-горните слова,
на Звезда, избягала от теб отново на небето?!
Вярвал ли си някога във безнадеждното това,
че отново ще общо Някой Ден за Вас Сърцето?!


Ако това не те разтопи...
Аз просто нямам сили за повече!
[ поне в момента ]

 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ourlove
Категория: Лични дневници
Прочетен: 38513
Постинги: 194
Коментари: 163
Гласове: 28
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031